„Математиката винаги ми идваше лесно, но едва в 8-ми клас започна да ми харесва.

 Учебната ми програма по математика в 8-ми клас беше различна от всичко, което съм правил преди. Моята класна стая използва джудо математика, метод, който позволява на учениците да работят със собствено темпо.

 Подобно на практиката по бойни изкуства, учениците спечелиха колани (гривни), докато усвоявахме различни аспекти от учебната програма. Напредвахме през коланите с наше собствено темпо — с изискването да постигнете три черни колана (по един за всеки триместър от учебната програма) до края на годината (с опцията за допълнително предизвикателство за завършване на учебната програма с допълнителни кредити, за да спечелите най-високия ниво: зеленият пояс).

 Judo Math допадна на състезателната ми страна, тъй като моите приятели и аз се предизвиквахме един друг да бъдем първите от групата приятели, които ще спечелят нашите колани. Това превърна часовете по математика в игра — бяхме по-ангажирани със съдържанието и се вълнувахме всеки път, когато някой усвои учебната програма и продължи напред.

 Но аспектът на връзката в джудо математиката ме накара да започна да се наслаждавам на обучението си. Имаше правило в математиката по джудо, че не може да бъдеш с повече от два колана пред всеки друг човек в класа. Поради това често се оказвах, че помагам на други ученици да научат учебната програма и да напреднат в програмата. Видях силата, която математиката притежаваше, за да ме сближи с връстниците ми и да се свържа с хора с произход, далеч различен от моя. Много бързо открих, че учениците, на които бях ментор, и аз изразихме еднакво вълнение, когато усвоихме трудни концепции. Математиката беше общ език за различните култури и преживявания и поради това започна да се харесва повече на моите интереси.

 Обичам да създавам връзки, да научавам за други култури и да разрешавам проблеми. Тази година научих, че математиката е красивият мост между трите.”